Архимандрит Вартоломей Есфигменски: Православните фанатици са като талибаните


Интервю на Константин Събчев от в-к Телеграф с Архимандрит Вартоломей, игумен на Атонската Свещена Обител Есфигмен.

– Ваше Високопреподобие, какво представлява книгата ви „Слова за духовно израстване в Христа“, която представихте в Софийската света митрополия?

– Това е един сборник, съдържа 7 мои проповеди, които съм изнесъл пред миряните или пред духовници в Атон и в различни градове на Гърция. Негово Високопреподобие Никанор, игумен на вашия манастир „Свети свети Козма и Дамян“, ми предложи, с благословията на Негово Светейшество българския патриарх Неофит, да бъдат преведени и издадени в България. Това за мен е голямо признание. Защото тя излиза за пръв път не на гръцки, на български език 

– Как се запознахте с вашия събрат архимандрит Никанор?

– Архимандрит Никанор отдавна поддържа тесни връзки със Света гора. Той често я посещава и по време на едно от тези посещения мина и през нашия манастир. И така станахме приятели.

– Разкажете нещо за вашата света обител.

– Тя има наистина дълга история. Според някои извори е основана през V век от Света благоверната Пулхерия – сестра на византийския император Теодосий II, на мястото на старо езическо селище. Първите писмени сведения обаче датират от началото на XI век. В пещера близо до манастира през края на X век се подвизавал основателят на руското монашество, Свети преподобни Антоний Киевски, основател на Киево-Печорската Лавра. Игумен на Есфигмен е бил Свети Григорий Палама през краткото време, в което напуска скита Св. Сава (1335-1336 г.). Сред подвизавалите се в него са покровителят на манастира Свети Дамян Мироточиви, Свети Ананий, който е основал Лаврата на пустиножителите, Свети Григорий Пети, който е бил патриарх на Константинопол и е обесен от турците през 1821 г., когато започва борбата за независимост на Гърция, Свети Антим Никомедийски – друг мъченик, чиито мощи са сред най благоухаещите. Свети Паисий Светогорец, който наскоро беше канонизиран, също е бил монах в нашия манастир. 

– Какво означава името на манастира?

– Имам две версии за това. Едната е, че първият монах, който е бил в него, се казвал Есфиген. Той е бил известен с монашеските си подвизи, като един от тях е бил този, че е връзвал на тялото си въже, с което се е пристягал, за да измъчва плътта си. Другата легенда, която е по-достоверна, е заради мястото му – между две големи възвишения, които сякаш го притискат. Есфигмен по принцип на гръцки означава нещо, което е притиснато. 

– В ново време манастирът стана известен с конфликтното поведение на монасите си. За какво става въпрос?

– За съжаление това е така. Това е дело на монаси старостилци, известни в публичното пространство като зилоти. Поради това, че в един момент в манастира е имало много малко монаси, те постепенно го населват, стават мнозинство и накрая завземат и неговото управление през 1972 г. и влизат в конфликт с останалите 19 манастира. Това продължи до 2005 г., когато Свитият Киносис (управлението на Света гора – б.р.) избра нашето братство, което дотогава живееше в една килия близо до манастира, за канонично. Вселенската патриаршия, съгласно устав на Света гора и в съгласие с гръцката конституция, реши зилотите да бъдат изгонени от Атон и ги лиши от статута си на светогорци и есфигменци. Те обаче отказват да напуснат Света гора. Все още чакаме, за да ни върнат сградите, които още не са върнати, въпреки че има 40 съдебни решения за това. Оказа се, че зилотите са извършили огромни злоупотреби с имоти на манастира, които са ги прехвърляли на светски лица извън църквата. Парите, които са били в сметките на манастира, също са източени, за да могат да казват на миряните, които ги подкрепят, че са бедни и нямат никакви средства. Те се мъчат да си създадат имидж, че са големи борци за вярата, че именно те са „истинските православни“, че всички останали църкви по един или друг начин са „предали вярата“. Проповедите им са изпълнени с един недопустим фанатизъм, но така те се мъчат да привлекат към себе си поклонниците, посещаващи манастира. Но така те не възпитават истински вярващи хора, възпитани в любов към ближния, а създават фанатици екстремисти. Това противоречи на всичко, което учи православната църква. Нима сам Христос не е казал „Поучете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце“? Фанатизмът, който те проповядват, може да поради само гняв и ярост. При тях няма изобщо желание за диалог, те не признават никакво друго мнение освен своето. В този смисъл смело могат да се нарекат „православни талибани“. За тях всички са врагове. Не гледат на другия, който е различен, като на ближен. И не само че отдавна са забравили думите на Христос „обичайте враговете си“, но са готови да приложат насилие. И всичко това го оправдават с лозунга си „Да спасим православието!“. А всъщност правят точно обратното.     

– Как църквата трябва да отговори на проблемите на днешния ден?

– Това наистина е големият проблем, който виждаме днес. Всички удобства и постижения на днешното време, вместо да облекчат човека, всъщност го заробват. Удовлетворявайки неговите нужди, те го правят уязвим. Хората все по-трудно се противопоставят на изкушенията на модерния начин на живот и не търсят опорните точки, които да им дадат морална сила. Всички тези духовни ценности, които са крепили народа през вековете на чуждото робство както в Гърция, така и в България – вярата, традициите и т.н., се обявяват за някакви старомодни неща. Смята се, че църквата вече не може да удовлетвори съвременния човек. На пръв поглед светът върви напреда в материално отношение, но в духовно стои на едно място. И дори се връщаме назад. Християнинът е подвижник, а това се е изгубило. А човек трябва да се стреми да се доближи до Христос, за да придобие неговите качества.  

– Как може да стане това?

– Ще дам прост пример – християнинът трябва да бъде като един спортист. Спортистът ежедневно тренира, за да бъде във форма в деня на състезанието. Но може да го загуби, може и да го спечели. Така и подвижникът може да победи, може и за загуби, но трябва да знае как да понесе загубата. В живота ни има и скръб, и радост, има светлина и тъмнина, живот и смърт. Но всичко това е, за да може човекът да върви напред и да преодолява трудностите, да посреща спокойно случващото се и да постъпва правилно. Големият проблем на нашата епоха е, че господстват униженията и чувството за безнадежност. Тези проблеми ги има в Гърция, дори в Света гора, предполагам, че не са чужди и на България. Пълно е с отчаяни хора, които смятат, че всичко за тях е свършило, които не намират смисъл в живота. 

– Как може да им помогне църквата на тези хора?

– Може да оприличим църквата на една майка. Тя също като майката дава любов на човека. Също като майката, когато детето не слуша, тя не го гони, а му обяснява кое е правилно и кое не, за да може то да се поправи. Защото иначе ще се мъчи и ще съсипе живота си. Така и църквата не гони съгрешилия, а му дава още повече любов. Това е духовната терапия, която църквата е давала през вековете и ще дава и занапред. Няма да наказва или преследва хората, нарушили предназначението, с което Бог ги е дарил, а полага усилия да помогне на наранения човек с едно слово на утешение и усмивка. 

– Какъв трябва да бъде съвременният свещеник?

– Целият живот на свещеника трябва да е пример за подражание. Той трябва да покаже на дело, че е християнин. Той трябва да излъчва светлина – със словото си, с усмивката си, с отношението си. За да почувстват миряните тази светлина и да се върнат към живота си.


Това е той:
Роден е през 1973 г. в Атина с мирското име Анастасий Газетас;
Завършва Богословския факултет на Атинския университет;
През 1992 г. постъпва като послушник, а после е подстриган за монах в Обителта “Благовещение” в Карея;
От 2005 до 2013 г. заедно с приснопаметния архимандрит Хризостом и останалото братство поема служението в атонския Монастир Есфигмен;
През 2013 г. е избран за игумен на Монастира;
Сборникът му „Слова за духовно израстване в Христа“ излиза за пръв път на български език.


DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal