СКАНДАЛНО: Старозагорският Митрополит Киприан съслужи с Московския Патриарх Кирил, което никъде не е обявено на български език. Остър коментар и обстоен анализ на Doxologia INFONEWS

 
Автор: Doxologia INFONEWS
Външният религиозен отдел в България на службата за Национална сигурност в Русия т.нар. Руско подворие съобщава, че на 19 януари 2020 г., Свето Богоявление по юлианския календар (стар стил), Московският Патриарх Кирил е отслужил Божествена Литургия и Велик водосвет в Богоявленската катедрала в Елохово, Москва.
Патриарх Кирил Гундяев е съслужил със Старозагорския Митрополит Киприан (Православна Църква в България); Верейски Архиепископ Амвросий, наместник на Сретенския ставропигиален Монастир и ректор на Сретенската Духовна Семинария; Истрински Епископ Серафим, председател на Синодалния отдел по младежки въпроси; Солнечногорски Епископ Алексий, наместник на Данииловия ставропигиален Монастир; протойерей Александър Агейкин, настоятел на Богоявленския катедрален храм в Москва; Архимандрит Васиан Змеев, представител на Московския Патриарх в България; протойерей Сергий Точений; протойерей Димитрий Рощин; протойерей Димитър Димитров (Старозагорска Митрополия, Православна Църква в България); протойерей Живко Желев (Старозагорска Митрополия, Православна Църква в България); и духовници от Москва.
На празничната Литургия молитвено участие са взели: посланикът на Република България в Руската Федерация Атанас Кръстин; ръководителят на политическата партия АБВ и един от главните проводници на руските интереси и пропаганда в България Румен Петков; член на Председателския съвет на Общинския съвет на Стара Загора Диян Димитров.
На сугубата ектения са били отправени прошения за единството на Православната Църква и за опазването на Църквата от разделения и разколи.
След края на Литургията Светейшият Патриарх Кирил сърдечно е приветствал Митрополита на Стара Загора Киприан и свещенослужителите от Старозагорска Митрополия, като е изразил общата радост от съвместното участие в Божествената Литургия. Патриарх Кирил е отбелязал, че в сърцата на православните руснаци завинаги са запазени братските чувства към православния български народ, както и че славянското братство и особените отношения между руския и българския народ винаги са служили за укрепването на Православната вяра и православното единство.
В края на богослужението Патриарх Кирил Гундяев е поканил Митрополит Киприан и членовете на българската делегация на празнична трапеза, по време на която Митрополит Киприян сърдечно е благодарил на Светейшия Патриарх за радушния прием, изказвайки своята радост за възможността да участва в тайнството Евхаристия, „свидетелстващо за нашето братско единство в Христа, което всички ние сме призвани да съхраняваме“.
***
И тъй… Интересно защо тази информация не е публикувана никъде на български език вече пет (5) дена. А още по-интересно и скандално е това, че официалният сайт на Българска Патриаршия за пореден път премълчава новини от читателите си, които по някакъв начин биха ги скандализирали. Припомняме Ви, че новината във връзка с охулните писма, които Видинският Митрополит Даниил беше разпратил до някои поместни Църкви и по-конкретно до всички Митрополити на Еладската Църква, беше засегната в сайта на Българска Патриаршия чак (дни) след като Doxologia INFONEWS първа публикува информация свързана с това – виж тук, тук, тук и тук.
От броени (не повече от 4-5) нецърковни български уебсайтове научаваме, че Старозагорският Митрополит Киприан е водил делегация в Москва, като е изнесъл концерт със своя хор, но само една единствена светска медия съвсем бегло с едно изречение накрая на статията си посочва: „Те присъстваха и на съвместна църковна служба с руския патриарх Кирил“. Тази медия обаче подвежда читателите си с така поднесената информация, с посоченото заглавие „Митрополит Киприан дирижира в Москва“, и със съдържанието на публикацията. И ако някой не се вгледа внимателно, въобще няма да разбере, че е имало някаква съвместна служба с Московския Патриарх Кирил. Естествено ясна и точна информация ни дава сайтът на Руското подворие в София за съслужението на Старозагорския Митрополит Киприан с Московския Патриарх Кирил, което преведохме по-горе.
От Doxologia INFONEWSзадаваме въпроса, защо тези светски медии писаха, че Митрополит Киприан води делегация в Москва, която е участвала в концерт, срещнала се е с българския посланик и т.н., но не са писали и дума за това, че Митрополит Киприан е съслужил с Московския Патриарх Кирил заедно със свои двама свещеници, а след това са били поканени и на традиционния следбогослужебен обяд. Така им е наредено ли? Ето защо: защото за пореден път сайтът на Българска Патриаршия типично по комунистически крие новини от читателите си (православните християни в България) за такъв тип богослужения и срещи, и то с Предстоятел на поместна Църква, който скандализира целия Православен свят, който внася разцепления и раздори, който прекъсна общението на Руската Църква с Майката-Църква (Вселенска Патриаршия), от която е получила благодатта, апостолското приемство и автокефалията, както и с древната Александрийска Патриаршия и с Еладската Църква. В действителност, тъй като Православната Църква е една, след като Московската Патриаршия е прекъснала общението си със своя източник на благодат (Вселенска Патриаршия), то това означава, че тя е прекъснала общението си с Православната Църква. Към този момент Московската Патриаршия се намира в еклисиологична ерес. Много Предстоятели на поместни Църкви и съответните Митрополити избягват каквото и да е общение с Московската Патриаршия на ниво Предстоятели и Митрополити! Е, тогава защо Православната Църква в България и Свещеният ѝ Синод са допуснали това съслужение на Митрополит Киприан с Московския Патриарх. Според наши източници, немалка част от Синода на БПЦ са посъветвали Митрополит Киприан въобще да не ходи в Русия, а камо ли да съслужи там, тъй като Православната Църква в България все още не е изказала официално своята позиция по „украинския въпрос“. Но на езика на дипломацията всички тези действия са знаци, които могат да бъдат разтълкувани правилно или неправилно. И нека не забравяме, че Митрополит Киприан не е случаен Митрополит от Синода – той е председател на Комисията по признаването на автокефалията на Православната Църква в Украйна (ПЦУ). Естествено за руснаците неговото посещение е „добре дошло“. Те вече са разгърнали своята пропаганда, вече внушават на своите манипулируеми вярващи, че едва ли не „БПЦ подкрепя нашата позиция по украинския въпрос“. Посещението на Старозагорския Митрополит Киприан ще бъде използвано за вътрешна пропагандна употреба. Точно и заради тази нечестна и неджентълменска черта на руснаците повечето Предстоятели на поместните Църкви и техните Митрополити избягват всякакъв контакт с руснаците, защото всяка една среща с тях (дори и на кафе или чай, а още по-малко съслужение!!!) ще бъде представена като акт на признание или най-малкото на подкрепа на антиканоничната и агресивна позиция на Московската Патриаршия по „украинския въпрос“. Дипломацията в Църквата, както и в международните отношения е изкуство, което може да допринесе както за създаването на мир, така и за създаването на конфликти, вражда, а между държавите – и война. Изкуството на дипломацията не всеки го умее. То е талант от Бога. Дипломация се учи, но преди всичко тя е талант. Да знаеш как да постъпиш в такава сложна и деликатна ситуация.
От Doxologia INFONEWSискаме да обърнем внимание и на словото на Московския Патриарх Кирил, и на някои по-специални молитви по време на богослужението в Руската Църква.
И по-конкретно Руската Църква се моли „за единството на Православната Църква и за опазването на Църквата от разделения и разколи“. Извинявайте, Вие за глупаци ли мислите православните християни в целия свят!? Как може да се моли за мир този, който създава разколи!? Това е цинизъм, това е богохулно! Все едно дяволът да се моли на Бог при положение, че е отпаднал от Божието Царство завинаги. Това е подигравка с православните християни по целия свят. Един от най-великите учители на Църквата Свети Григорий Богослов ни учи, че мирът е постижим в Църквата когато ние следваме Христа, независимо от това, че хората воюват помежду си. Царството Божие е вътре в нас. Ако няма мир между нас с ближните, то тогава няма да има мир и в нас. Но, не всеки мир трябва да се цени. Ние трябва да обичаме добрия мир, а това е мирът, който съединява с Бога“.От всички действия на Руската Църква в последните години се вижда, че тя не следва Христа. Няма как да има мир между Православната Църква и Московската Патриаршия при положение, че Москва не следва Христа, а следва своите политически и имперски интереси. Мирът, който иска Москва, не е добрият мир, който ни съединява с Бога, а онзи другият мир, който ни съединява с онзи, заради когото стават всички раздори по света откакто свят светува… Затова, господа любители на изкуствените постановки, които механично и вече шаблонно говорите за мир, мир, мир, мир, в крайна сметка уточнете за кой мир се молите!? Защото ние се молим за мир, който съединява с Бога, а вие правите обратното. Защото, ако вие се молехте за мир, щяхте да поискате прошка от Вселенския Патриарх за всичките злини, обиди, лъжи, клевети, интриги, подигравки и манипулации срещу неговата личност, срещу неговото достойнство, срещу древния титул, който той носи и който му е даден от Вселенските Събори (!), както и срещу древната Вселенска Патриаршия, създадена също от Вселенските Събори и удостоена от тях чрез боговдъхновени решения да бъде Първа в Православната Църква, а нейният Предстоятел – пръв между всички останали Предстоятели и Епископи.
Московският Патриарх Кирил отново заговори с традиционнната си еретическа риторика: „славянското братство и особените отношения между руския и българския народ винаги са служили за укрепването на Православната вяра и православното единство“. Ако бяхме чули това изречение без да знаем, че става въпрос за богослужение, бихме си помислили, че тези думи се произнасят от Владимир Путин или преди разпадането на Съветския съюз от някой комунистически лидер-диктатор, но без добавката „Православната вяра и православното единство“. Този комунистически лозунг продължи да съществува и в Руската Федерация, и в Московската Патриаршия, но вече с добавката „Православната вяра и православното единство“, тъй като Православната вяра в Русия се превърна просто в една политико-културна идеология, а Православната Църква там – в религиозна организация, част от Министерството на външните работи на Руската Федерация за пропаганда на руските интереси зад граница. И да поправим: ние в България не сме славяни, нямаме нищо общо със славянството и нямаме никакво особено или по-специално отношение към Русия и руския народ, освен налаганото такова отношение от времето на комунизма, запазено в една малка част у съвременните българи-русофили и поклонници на Москва. Славянските племена са се разпростирали от Източна Европа до западната граница на днешна Германия, до Централна Италия, чак до Южна Гърция и части от Мала Азия. Е, всички тези народи славянски народи ли са? Просто те са предали своите гени на част от тези народи, но тези народи не са славяни. Ако говорим за славяни в по-чистия им вид, може да се каже, че украинците, чехите, словаците и поляците са славяни, но в никакъв случай народите от Балканския полуостров не могат да бъдат наречени славяни. Та дори самите московци не са славяни, а говорят за славянско единство. Единственото, което свързва по някакъв начин България, Русия, Сърбия, Украйна, Чехия, Полша, Словакия, това е че езиците, които говорим, се намират в обща езикова група (славянската), но това не значи, че сме славяни. А родоначалникът на тази славянска езикова група е старобългарският език.
Другото, което ни направи впечатление, е поредното двуличие и лукавство в Московската Патриаршия. Навсякъде във всички техни пропагандни сайтове или такива, които работят за тях в други поместни Църкви (в България почти всички църковни сайтове са с руски уклон, да не кажем всички, без Doxologia INFONEWS), се публикуват изказвания, различни статии, „богословски“ размишления по отношение на тайнството Света Евхаристия, според които ако някой Митрополит или Предстоятел на поместна Църква съслужи с Киевския Митрополит Епифаний или с Митрополит от Православната Църква в Украйна (ПЦУ), тогава московската пропагандна богословска мисъл ни убеждава, че съучастието в тайнството Евхаристия, сиреч причастяването от един Потир не е свидетелство за братското единство в Христа, за което всички ние сме призвани да съхраняваме според техните думи от тази статия. Излиза, че с тези, които са ни симпатични и имаме някакъв имперски интерес към тях, и които за нас могат да бъдат „полезни идиоти*, причастяването на Светата Евхаристия свидетелства за нашето единство в Христа. А другите, които не искат да бъдат „полезни идиоти“ и се причастяват от един Потир с Епископи от каноничната автокефална Православна Църква в Украйна (ПЦУ), не свидетелстват за единството в Христа чрез причащението. Този двоен стандарт не е учудващ, тъй като Светата Евхаристия не е важна и значима за Москва. Ако беше важна и значима те никога не биха заплашвали и изнудвали другите Епископи и Предстоятели на поместните Църкви, че ако съслужат с Епископи от ПЦУ или ако някой Предстоятел помене в Диптисите си новия Предстоятел Киевски Митрополит Епифаний, то тогава ще последва моментално прекъсване на общението със съответната поместна Църква. В този ред на мисли, нека си припомним някои изказвания на гръцки Митрополити по време на Заседанието на Йерархията на Еладската Църква от 12 октомври 2019 г., когато беше обявено, че Еладската Църква признава автокефалията на ПЦУ: според Митрополита на Гумениса г-н Димитриос „прекъсването на общението е непростимо престъпление“, а според Митрополита на Серес г-н Теолог „божественото причастие не може да се използва като дипломатическо оръжие“.
От Doxologia INFONEWS не подкрепяме това посещение в Москва, в момент когато обстановката в Православната Църква е изключително нажежена. Митрополитите от Православната Църква в България трябва да бъдат много премерени в действията и изказванията си при положение, че Свещеният Синод още не е взел никакво решение по „украинския въпрос“. А още по-малко да има съслужения с тези, които създават раздорите, конфликтите, и внушават на всички, че Църквата била разделена. Църквата не може да бъде разделена. Има отпадане от Църквата, а не разделяне. Христос не може да бъде разделен! Това са внушения на Московската Патриаршия само и само, за да може тя да предложи план за обединяване или единство. Тези методи са характерни за службите от Студената война: внушаваш изкуствено, че има проблем, за да предложиш решение (в твоя полза) за този проблем. Е, ченгеджийските методи в Православната Църква не могат да намерят приложение!
Именно поради всичко това, засега не е редно Митрополити от Православната Църква в България да съслужат с Московския Патриарх или с Митрополит Иларион Алфеев (известен като хулителя на всичко), или с който и да е друг Митрополит от Московската Патриаршия. В случая става въпрос не само за Митрополит от Православната Църква в България, но и за председателя на Комисията, която разглежда „украинския въпрос“. Тази Комисия все още не е дала никакво становище по случая вече повече от година, но с тези действия ние се съмняваме, че становището на тази Комисия ще бъде обективно и безпристрастно. Надяваме се, че тези посещения по никакъв начин няма да повлияят на крайното решение на Комисията!
Всяко едно сближаване с Московската Патриаршия води до сериозни зависимости от нея, от които съответният Митрополит след време и да иска да се измъкне ще му е трудно. Точно заради тези зависимости от Москва на определени Митрополити от различни поместни Църкви, че даже и някои Предстоятели, стигнахме до това положение, че все още се обсъжда: ще се признае ли, или няма да се признае автокефалията на ПЦУ’; все едно Господ не ни е казал: „Но думата ви да бъде: да, да; не, не;“ (Матей 5:37), и все едно, че Свещените Канони всеки ден се променят и ние трябва да решим кога и коя тяхна форма да използваме, намирайки си извинения и безброй измислени причини, за да вземем решение по този изключително важен казус. Апропо, решението вече е предложено от самите Свещени Канони и от вековната традиция на Църквата. Те затова са каноните – за да разрешават именно такива проблеми, защото ако се остави на човешките умове да разрешават, се стига точно до такава задънена улица на размишления, на предположения, на разделяне на групи ще признаем, няма да признаем, не сме взели позиция или имаме позиция.
Мислим и се надяваме, че младият, енергичен, умен и добродушен Старозагорски Митрополит по никакъв начин няма да се поддаде на московските инсинуации и манипулации, които биха го превърнали в „полезен идиот“, който, след като бъде използван за съответната цел, ще бъде захвърлен. Такава всъщност е и целта на Московската Патриаршия – да създава полезни идиоти във всяка една поместна Църква, като блокира решенията на Синодите и като създава разделения и интриги в тях. След като полезните идиоти изпълнят своята задача те стават безполезни идиоти, като накрая биват захвърлени…
 
 
* Полезен идиот (на английски: useful idiot; на руски: полезный идиот) в политическия жаргон е термин, използван по адрес на хора, симпатизиращи или пропагандиращи каузи, чиято същност те самите не разбират напълно. Типичен пример са граждани, симпатизиращи на Съветския съюз през времето на Студената война. Човекът, за когото се използва този термин, наивно си мисли, че е приятел на Съветския съюз или другите социалистическите страни, но в самия Съветски съюз към такива хора са се отнасяли с презрение и цинично са ги използвали за целите на комунистическата пропаганда. В наши дни терминът има по-широко значение – той включва и други хора, особено тези, които се изявяват като поддръжници на зла кауза, за която наивно вярват, че е добра. Както пише BBC: „Полезни идиоти в широкия смисъл на думата, са журналисти от Запада, пътешественици и интелектуалци, които дават своята благословия на тираните, като по този начин убеждават политиците и обществеността, че в тези тиранични страни царува утопията, а не концлагерите.“ Авторството на термина се приписва на Ленин. Според Грант Харис, старши референт в Библиотеката на конгреса на САЩ, фразата отсъства в публикуваните трудове на Ленин. Други твърдят, че е дело на Каръл Радек.
В църковен смисъл този термин се отнася до Епископи, презвитери, дякони, богослови и миряни, които симпатизират или пропагандират антиканоничните и антиеклисиологичните тези на Московската Патриаршия за автокефалията на Църквата в Украйна, за Първенството на Вселенския Патриарх, за Главата на Църквата, за това коя е Майката-Църква, за това, че Църквата е Една, а не 15 и пр. понятия, чиято същност те самите не разбират напълно, а защитават, достигайки до крайности. В случая тези хора са използвани от Московската Патриаршия и Кремъл за постигане на техните политически, империалистически и антиканонични интереси в Православната Църква, зачерквайки Свещените Канони, Свещеното Предание, вековната църковна практика и църковния обичай (виж тук и тук).

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal