Неправилно е да се счита прекомерната скръб за добродетел
Автор: Свети Никодим Светогорец
Грешат онези, които считат за добродетел прекомерната скръб, която се явява у тях след извършването на някакъв грях, без да разбират, че тя произлиза от гордост и самомнение, които се основават на това, че те прекомерно много се надяват на себе си и на своите сили. Защото, мислейки за себе си, че са нещо значимо, те са се нагърбили с много неща, надявайки се да се справят с тях. Но сега, виждайки от опита на падението, че в тях няма никаква сила, те остават изненадани, люшкат се и малодушествуват, защото виждат паднал и проснат на земята същия този идол, т.е. самите себе си, на когото са възлагали всичките си очаквания и надежди. Това обаче не става със смирения, който се уповава на Бога. Затова, когато падне в каквото и да е прегрешение, той, макар и да усеща теготата от него и да скърби, не се люшка и не се колебае в недоумения, защото знае, че това му се е случило поради неговата немощ.
Източник: Свети Никодим Светогорец. Стремеж към съвършенство. Изд. „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2004.
