Начало » Разни » Духовни поучения » Съвестта е гласът Божий в човека

Съвестта е гласът Божий в човека


Автор: Архимандрит Клеопа (Илие)

Най-дълбокият глас, извиращ от нашето сърце – това е съвестта, гласът Божий в човека, призоваващ ни само към добро и предпазващ ни от лошото, това е словото на душата.

Словото на душата – това са словата, излизащи отвътре, вложени от Бога в сърцето ни, посредством които ние говорим, макар че не винаги го правим на глас. То се нарича „душевно слово“, както казва св. Йоан Дамаскин. Това е онова слово, което е вложено от Бога в сърцето на човека при неговото сътворение и за което ние говорим скрито в себе си, а не като изговорено слово.

Звучащото слово – това е одеждата на словото, изходящо от сърцето. Чрез звучащото слово ние говорим. А то идва скришом от сърцето. Книгата също я четем мислено, без да движим езика си. Така е и с словото на душата – слово, разположено тайно в сърцето. То е вложено там от Бога. И посредством него ние тайно говорим с Бога: и на молитва, и като цяло. Обмисляме всички възникнали проблеми. То действа заедно със съвестта, то е Божият глас в човека.

Ако съм съгрешил, то ме изобличава. Ако съм направил добро, винаги се радва. Да, то е вложено от Бога в човека – това слово, което се намира вътре, скрито в човека. Това е тайнствено слово, което действа заедно със съвестта, когато никой не ме изобличава. Съгрешил съм и никой не ме изобличава. А то – да!

Св. Йоан Златоуст казва: „Съвестта е праведен съдия. Нея не можеш да прелъстиш нито с пари, нито с ласкателства, с нищо.“

С каквато мяра сме утежнили съвестта си, с такава тя тя ни изобличава тя в грях, в такава степен ако не сме я притъпили чувстваме себе си леки и близки до Бога. Защото съвестта ти говори, когато върху нея има нещо и теб мигновено ти става тежко.

Съвестта действа трояко, казва авва Доротей. Тя действа към материалния свят, към Бога и към нас самите.

Какво означава, че действа спрямо материята? Например, аз съм ти дал някаква дреха за помен на някоя душа и съм ти казал да я пазиш, за да не се скъса. И ти я носиш, но не я пазиш. И ако видиш, че си я скъсал доста бързо, съвестта те изобличава: „Ех, не сторих, както ми рече този човек!“

Още по отношение на материята. Започнал си да ядеш доста, да пиеш, а някой беден човек няма какво да яде. И съвестта ти казва: „Ето, виждаш ли? Искаш да си поживееш на този свят, а има гладуващи, нищичко нямат за храна!“ Чистата съвест по отношение на материята винаги те държи близо до Бога.

По отношение на Бога съвестта винаги утежнява или облекчава в зависимост от това дали в нас има покаяние и плачем за греховете си.

По отношение на самия себе си съвестта също ме изобличава в грях. Бил той с помисъл, словом или делом.


Support Doxologia Infonews to continue receiving quality church, religious news

Donate to Doxologia Infonews. Your support is invaluable to us. Thank you!

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46BPBI88984030687601

or through PayPal