«Сдържано отношение»: Синодът на Православната Църква на Чешките земи и на Словакия не наложи запрещение на Епископ Исаия, който съслужи с Йерарсите на ПЦУ

Предстоятелят на ПЦЧЗС Митрополит Ростислав
Автор: Иля Бей – религиозен анализатор и лингвист
Превод: Соня Димитрова
На 17 декември в Прага се проведе заседание на Свещения Синод на Православната Църква на Чешките земи и на Словакия (ПЦЧЗС). На официалния сайт на Църквата са публикувани решенията на това заседание на словашки език (обаче май се оказва, че за България достъпът до сайта е блокиран – долу на снимката – Бел. Doxologia INFONEWS).
Като признание на синодалите от ПЦЧЗС можем да отбележим, че те не се поддадоха на влиянието на северната «църковна столица» и не задоволиха нейните пожелания в пълен обем, дори след личното посещение на «министъра на външните работи» на РПЦ-МП при Митрополита на Чешките земи и на Словакия, Архиепископ Прешовски и на цяла Словакия Ростислав.
Синодът на ПЦЧЗС прие четири постановления, две от които касаят вътрешния живот на тази поместна Църква, а другите две – взаимоотношенията с другите поместни Църкви.
С първото постановление се утвърждава текстът на годишното рождественско послание (енориите на ПЦЧЗС достатъчно свободно могат да избират според кой календар да празнуват неподвижните празници). С второто – тропарите и кондаците на църковнославянски език на Свети княз Ростислав, Свещеномъченик Стенислав (Насадил) и Светите Чешки Новомъченици.
Третото постановление потвърждава правото на Предстоятеля на ПЦЧЗС да учредява Ставропигиални Монастири на територията на Епархиите на други Архиереи само със съгласието на местния Архиерей и (в което е важното демократично отличие от редица други Църкви) на съответните епархийски органи. В същото време Синодът отказа да разреши на Предстоятелите на останалите поместни Църкви да отварят своите Ставропигии на територията на ПЦЧЗС. Според практиката, която съществува в ПЦЧЗС, всяка енорийска или монашеска общност, желаеща да действа на територията на ПЦЧЗС, трябва да влезе в «канонична връзка» с нея.
Очевидно тази резолюция е насочена срещу създадения не толкова отдавна (през август, тази година) «Свещен Патриаршески Ставропигиален Монастир „Успение на Пресвета Богородица“» (със статут на обществена организация) във Вилемово, на територията на Оломоуцка и Бърнска Епархия. Игуменът на този Монастир е Митрополитът на Виена и на цяла Австрия г-н Арсений (Кардамакис) (Вселенска Патриаршия), а негов заместник е Шумперски Епископ Исаия (ПЦЧЗС). Според устава на Ставропигиалния Монастир (утвърден от учредителите му) «Дружеството е доброволно, неправителствено сдружение с нестопанска цел на православните вярващи под духовното ръководство на Вселенската Патриаршия“.
Както е известно, на територията на Чешката Република действа подворие на РПЦ-МП, чийто устав, одобрен от Патриарх Кирил (Гундяев) на 26 февруари 2011 г., гласи: «Подворието е структурен компонент на Руската Православна Църква (Московска патриаршия) и се подчинява на нейната юрисдикция … Църковната и дипломатическата дейност на подворието се осъществява под ръководството на ОВЦС-МП… Подворието се ръководи в своята дейност от Устава».  (Московският Патриарх няма канонично право на такива външни църковни структури, пряко подчинени на него, в диоцеза на други поместни Църкви. Хубаво е Руската Църква да си спазва Томоса за автокефалия, където ясно и точно е описано къде са границите на Московската Патриаршия, а те дори и не съвпадат със сегашната територия на Руската Федерация, а обхващат само европейската част на днешна Русия и руските земи към северния полюс. – Бел. Doxologia INFONEWS)
И накрая, четвъртото постановление на Синода е посветено на «украинския въпрос». Синодът приветства предложението на Йерусалимския Патриарх Теофил III да се проведе среща на Предстоятелите на поместните Църкви през февруари 2020 г. в Йордания. Синодът споменава и за съслужението на Шумперския Епископ Исаия с представителите на ПЦУ на 20-21 ноември в Киев. Във връзка с възникналото «недоразумение» Синодът настоява на своята позиция, приета на февруарското заседание, за съхраняване на «сдържано отношение» към Православната Църква на Украйна, докато не се постигне общоправославен консенсус относно нейната Автокефалия. Синодът също така изисква от своите членове да се отнасят с уважение към това постановление в своята задгранична дейност.
Впрочем другите членове на Синода много непоследователно се придържат към изложената позиция, тъй като влизат в общение с филиала на РПЦ-МП в Украйна, а в това трудно може да се забележи «неутралитет».
Както и да е. Липсата на каквито и да било канонични забрани срещу Епископ Исаия заради съслужението му с Митрополити от ПЦУ е показателно. Още повече, че от гледна точка на Църквата-Майка за ПЦЧЗС – Вселенската Патриаршия – единствената канонична Църква в Украйна е именно ПЦУ и следователно, в случай на апелация към Константинопол, Епископ Исаия не само щеше да бъде оправдан, но, напротив – канонична забрана очакваше синодалите, приели антиканоничното решение по отношение на своя събрат. Липсата на санкции за съвместно служение с онези, които украинският филиал на РПЦ-МП  нарича «отлъчени» в решението на своя Синод, принуждава Синода, ако иска да остане поне донякъде последователен, да признае целия Епископат на ПЦЧЗС за «отлъчен». Подобно решение обаче само ще ускори по-нататъшната самоизолация на Московската Патриаршия от «световното Православие».
Решенията на Свещения Синод на ПЦЧЗС
Решенията на Свещения Синод на ПЦЧЗС
Източник: Credo.Press

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal