Само с любов ще влезем в Рая

 

Автор : Преподобни  Амфилохий Макрис от Свещения остров Патмос (13.02.1889–16.04.1970 в 12:15 ч. на обяд)

* Старецът Амфилохий Макрис бе поставен в лика на Светиите на 29 август 2018 от Светия и Свещения Синод на Вселенската Патриаршия. Неговият празник се чества на 16 април.

Да оставаш верен на монашеството се счита за мъченичество.
Христос иска да извади тръните от теб, защото е Градинар, а ти искаш твоето спокойствие.
Христос е до нас, ако ще да не Го виждаме. . . понякога ни удря по един плесник от голяма любов.
Много пъти Христос идва, хлопа на вратата, слагаш Го да седне в хола на душата ти, но ти, погълнат от твоите занимания, забравяш Великия Гост. Той чака да се появиш, чака и когато вече се забавиш много, става и си тръгва. Друг път отново си толкова зает, че Му отговаряш от прозореца. Нямаш време дори да отвориш.
Иисус държи в ръцете Си длето. Иска да те извая като статуя в небесния палат.
Вие сте царски хора, вашата цел е царския чертог.
Когато видиш човек уморен (духовно), не му слагай друг товар, защото коленете му не издържат.
Обикнете Едничкия (Бог), да те обичат и зверовете.
Истинско богатство за мен е да ви видя в царството небесно.
Когато съществува пламъкът на любовта, каквото и зло да приближи, го изгаря.
Когато човек не търси своите права, Бог ще просветли другия да му ги даде.
Светлината на Господ да те просветлява и винаги да те води.
Едно нещо само ме кара да скърбя – че обвиняват монахините. За мен не ме е грижа, каквото и да казват. Дяволът настръхва, когато вижда млади хора да остават (в манастира) заради Христос.
Когато имате изкушения, тогава слиза Божията благодат. Очевидно му разваляте (на изкусителя) плановете.
Човекът, който обича, чувства духовно – в молитва – че се намира в Бога и брата си. Съжалява, когато братът му не върви добре и се моли за неговото напредване. Никога не се променя този, който има християнска любов. Човекът, който крещи, няма сила. Дръжте високо знамето на Христос, за да бъдете на линия със стареца ви, където и да сте. Искам, детето ми, да живееш за Христос, целият да се отдадеш на Него. Искам, когато се случи човек да отвори сърцето ти, нищо друго да не намери, освен Христос.

– Геронда, след като виждате толкова ясно нашите немощи и грешки, защо не ни ги посочвате?
– Съжалявам за това, което виждам като отец, но се надявам, че нещата ще се подобрят. Посочвам това, което трябва, но повече ще спечелиш, когато пролееш две или три сълзи пред Христос за тези неща, отколкото да изречеш много слова. Той е нашият Лекар и Възпитател. Христос вчера и днес е Същият, но ние сме затворили очите си и нищо не виждаме. След като вървим така, едни падат в калта, други се пребиват. Много пъти през деня Христос идва и хлопа на вратата ти, но ти имаш работа. . .

Онзи, който се смущава, не мисли логично, правилно. Прояви търпение и ще получиш като награда венец.
Светият Дух да не напуска ума и сърцето ви. Господ да ви укрепи, да държите здраво знамето на истината и въздържанието. Когато сърцето ни няма любов към Христос, нищо не можем да правим. Като кораби сме, които нямат светлини, бензин в двигателя. Доколкото човек се опростява, се обожествява. Става незлобен, смирен, кротък, свободен, става. . . става. . .
Това, което чуваме (войни, трусове, разрушения) са гръмотевици и ще дойде и дъждът. . . Трябва да сме готови за отговор и мъченичество. Станете хора, достойни за горния Йерусалим.
Благодатта на Светия Дух кара човека да излъчва лъчи. Другият обаче трябва да има добър приемник, за да го разбере.
Погледът ни трябва да е насочен към небето. Тогава нищо няма да ни разколебае.
Моля Бог да ви освети, да ви отведе в Рая. Тази зестра моля да ви даде Господ.
Аз съм беден отец, но с голяма бащинска любов към вас.
Доколкото човек обича Бога, дотолкова има любов и към хората. Обича ги като Божии образи, с уважение, нежност и освещение. Всекидневно се моля да ви видя в чиновете на преподобните жени.
Това, което Бог ви е дал, трябва да го използвате. Сърцето на човека е сътворено да обича повече от мъжа. Мъжът, колкото и да иска, никога няма да може да обикне толкова нежно като жената. Сега, когато сте млади, обикнете „лудо” вашия Жених. Истински пламък да гори във вашата вътрешност.
Рай без вас, чеда мои, не искам!

– Геронда, как успявате да имате такова търпение в различни случаи?
– Божията благодат помага. Винаги вярвам, чедо мое, в силата на Бога, Който всичко преобразява и го устройва в полза на душата ни.

Когато видите сълзите, това е посещение на Бога в молитвата.
Когато се причастяваш, не само приемаш сила, а се просветляваш, виждаш широки хоризонти, чувстваш радост. . . Различно се чувства всеки, съобразно своето разположение и пламъка на душата си, един чувства радост и отмора, друг дух на обземане от Бога и трети неизразима любов към всички. Много пъти се почувствах уморен, но след св. Причастие чувствах сякаш нищо ми няма.
Невинността е по-висша от гениалността.
Човекът, който има егоизъм, никого не привлича. И ако привлече някой, той бързо ще се отдалечи. Духовната връзка става неразривна, когато срещне детски дух, невинност и освещение. Човекът, който няма Христос, всичко му се струва трудно и тъмно.
Трябва да научим език на онази държава (небесната), защото, когато не го знаем, ще ни се подиграват. В противен случай няма да влезем в нея. Там няма да съществува Патмос или Калимнос или Родос или Ханя в Крит. . .
В манастира, трябва да знаете, някои хора ги праща Бог и някои ги праща дяволът. Бог – за да укрепят, дяволът – за да разбият манастира.
Съветвам ви никога да не приемате лица с камбанен звън, с похвали и дивене. Ще ги приемате с умерена любов. Никога не вземайте лица с мисълта за трайно оставане, без изпитване. Когато в човека няма вътрешна топлина, тогава и лято да е, му е студено и мръзне.
Когато в сърцето ни няма Христос, тогава ще вложим в него пари или имоти или хора.
Колкото можете развивайте любовта към Христос. До тогава степен, че когато произнасяте името Му, да текат сълзи от очите ви. Сърцето ви трябва да гори истински. Тогава Той ще е ваш Учител. Той ще е ваш Водител, ваш Брат, ваш Баща и Старец.
Обикнете от сърце вашия Жених Христос и всички хора ще ви обичат и ще се грижат за вас. Моля се да живеете свято и да следвате „светата линия” на отците ни отсега, когато сте млади, за да се озовете всички в Рая. Той е вашата крайна точка.
Изкусителят препира, притеснява се и създава вътрешни войни. Знае толкова похвати. Завлича човека в съмнение. Затова имаме много крушения.

Знаеш ли изкусителят какъв майстор е? Най-малкото нещо го прави да изглежда най-голямо . . „Прави” голяма политика.
Желая възраждането на монашеството, защото, по моето мнение, гвардейската част на Църквата е монашеството.
Душите имат желание да видят красотата на Божия лик. Божията закрила обезсилва изкусителите ни. .
Когато има страх Божий, се дава мъдрост.
Тъй като съществува разюзданост, хората не могат да разберат, че съществува духовна любов.
Цялата ми собственост сте вие.
Изповедникът трябва много пъти да плаче, да изпита болка повече от изповядвания, за да може да го разтуши. Трябва искрено да скърби, защото душата го чувства.
Светските хора те изморяват, защото като ел. вълни те връхлита всичко натрупано в тях. Трябва да бъдем благодатни хора и който ни доближава, да отморява. Да смятаме всички за по-горе от нас, колкото и немощи да имат. Да не се отнасяме жестоко, а винаги да мислим, че и другият има същата крайна точка.
Аз, с Божията благодат, винаги виждах всички като по-горе от мене и светци.
Бъдете безразлични към пречките. Единственото ти занимание и мисъл да е твоя Жених. Да говориш само с Него.
Трябва да имаме любов. И най-голямото зло да ни сторят, трябва да ги обичаме. Само с любов ще влезем в Рая.
Да култивираш молитвата, и ще дойде време, когато сърцето ти ще проиграва от радост, както когато предстои да видиш едно обично за теб лице.
Не пренебрегвай нощната молитва. Моли се с желание, както хората, които отиват на пиршество. Те са будни и чувстват само радост. Така и ти, когато ще говориш на твоя Жених, не слушай когато изкусителят ти говори разни неща, за да ти попречи, защото знаеш, че имаме един, който се „грижи” много за нас.
– Как, геронда, да мислим за Христос?
– Винаги с любов, трябва да помним Христос. Може да държим в ръцете ни снимка на някой човек, но понеже го познаваме, или по-скоро не го обичаме, не ни трогва. Докато ако вземем снимката на майка ни, душата веднага проиграва и плаче от любов.
– Ще се спасим ли, геронда?
– Ама затова облякохме расото, за да се спасим. Духовната борба ще ни отведе в Рая. Това, че се борим с помислите, този труд ще ни постави в Рая.

Вестниците на небето пишат всичко, което става тук, и доброто и злото.
Детето ми, колкото можеш давай любов на всички. Длъжна си. Сирачето търси да намери баща, но няма. Търси майка, търси сестра, няма сестра. Затова търси да намери любов от теб, истинска любов. Ти трябва да заместиш всички любими за сирачето лица.
Онзи, който ни наранява и ни кара да изпитваме болка, сме длъжни двойно да го обичаме.
Две са крилете, които могат да издигнат човека над земята – чистотата и простота на сърцето. Трябва да си простодушен в делата си и чист в мисълта и чувствата си. С чисто сърце ще търсиш Бога, с простота ще Го намираш и ще Му се радваш.
Чистото сърце лесно минава през небесните двери.
Себеотричането трябва да се култивира с разсъдителност, защото в противен случай стигаме до самоубийство.
В открито море на живота сме, понякога ще имаме буря, понякога тишина. Божията благодат не ни оставя. В противен случай щяхме да сме се потънали, ако не ни държеше.
Светците винаги мислели за другия живот. Помненето на смъртта е благодатен дар. Бог ни предпазва от изкушение. Не оставя да бъдем изкушени свръх силите ни. Всичко допуска за наше добро. Когато се увеличи духовността, ще бъде победена сънливостта. Молитвата е радост. Бог я дава, когато съществува ревност и смирение.


Воювай смело с мразещия доброто, който ти завижда, претърпявай каквото и да ти се случва с търпение и вяра. Н оставяй да те тиранизира врагът на душата ти, който се появява в овча кожа, искайки уж полезното за душата ти. Довери се на Господ за всичко и той ще те нахрани във време на глад.
С една добра дума за ближния ти, защитавайки го, купуваш Рая.
Покаянието трябва да става не от страх от наказание, а защото съгрешихме срещу Бога.
Услади мисълта си с помисли на утеха и надежда, нажежи словата си с топлината на любовта към твоя Жених, припомни си Неговите страдания, които претърпя за теб, за да останеш твърда, посветена и смирена.
Предай напълно себе си на покрова и закрилата на Света Богородица.
Обичай страннолюбието, защото то отваря Райските двери. С това страннолюбие приютяваш и Ангели. В лицето на всеки странник, детето ми, виждам Самия Христос. Страннолюбието. . . най-великата от добродетелите. Привлича благодатта на Светия Дух.
Не бързайте с Псалтира и песнопенията, много ме наскърбява това нещо. Пейте по-бавно, за да съучастват умът и сърцето в това, което казвате. Аз бих искал да плачете, когато пеете, но това за вас. . . да видя кога ще се научите да плачете.
Старите монаси винаги държаха кърпичка по време на службите.
Светите отци се подчинявали с простота като малки деца на това, което Бог им пращал, „така го искаш, да бъде Твоята воля”.
Скръбта е благоугодна Богу, доколкото не отнема от нас дързновението да се подвизаваме. Необходимо и полезно е периодически да правим обща себеизповед (припомняне на всички предишни грехове). И светците го правили.
Нужно е труд, за да имаме любов към всички с мярката, която Христос иска.
Всички твои въпроси оставяй в Божиите ръце. Каквото искаш го търси като дете от баща му. Молитвата е Божий дар. Търсиш винаги с надежда. Няма да ни спасят нашите дела, а безкрайната Божия милост. Придобий дръзновение и търпение в борбата си.
Мрази те сатаната, защото остави света със светските почести и слава и дойде тук по твоя воля, в арената, където мнозина ще ни принизят, ще ни презрат.

Източник: книга „Старецът Амфилохий Макрис. Един съвременен духовен лик от Патмос”

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal