Нигерийският Митрополит Александър към руския Митрополит в Одеса Агатангел: Оттеглете си ругатните!

Превод: Йордан Георгиев
Нигерийският Митрополит Александър (Александрийска Патриаршия) отговори с отворено писмо на Митрополита от Руската Църква в Одеса относно обвиненията срещу двамата Патриарси.
Писмо на Нигерския Митрополит Александър към руския Митрополит в Одеса и в Измаил Агатангел*
Към Високопреосвещения Митрополит
в Одеса и в Измаил г-н Агатангел
Високопреосвещени,
С възнегодувание прочетох в интернет писмото, което сте изпратили до моя Папа и Патриарх на Великия град Александрия г-н г-н Теодор II. В действителност осъзнах за пореден път, че положението в нашето Православие се е променило към по-лошо, където равенството за някои е „изравняване със земята“.
Отвъд всички тези обиди, които сте написали срещу Вселенския Патриарх и мъдрите му действия относно украинския църковен въпрос (по който чакам да видя, кога ще осъзнаете, че вие в крайна сметка задълбочавате схизмата, понеже не можете да приемете, че в нашата Църква, всяко нещо си има начало, среда и край), като Православен Християнин и Йерарх Ви изпращам това писмо, тъй като не мога да понеса това, че се изразявате по този арогантен начин към моя отец и Патриарх, за което съжалявам много за използваните от Вас изрази, които не подобават на един Епископ. От друга страна, изказвам вижданията на по-голямата част от нашите Йерарси, които заставаме плътно до нашия Патриарх, като истински деца до своя баща.
Споменавате за „хаос“ и за липса на единство между Православните Църкви и че с помощта на лидерите на този свят „се разрушава Православието“. Високопреосвещени, всичко това обаче засяга само и единствено Вас и никой друг, и това, което представлявате (Руската Църква – Бел. прев.) Хаосът съществува само във Вашето съзнание и Вие сте тези, които подкопавате по всякакъв начин единството, използвате разни зилоти откъде ли не, опитвате се да унищожите Православната Еклисиология, така както ние сме я получили от Отците на Църквата, не признавате църковния ред за връщане от схизма, не изучавате църковната история, искате да се наложите със светски и икономически средства, обвинявате за „етнофилетизъм“ и „източен папизъм“ Вселенския Патриарх като едновременно с това създавате руски Митрополии (Епархии) на всяко място, като не уважавате ничий диоцез, имам предвид „където има руснак, там е и Руската Църква“. Всеки ден четем такива неща. Това, кои Канони ви го повеляват? Откъде почерпихте тази информация? Кой ви даде в действителност тази „папистка“ привилегия? В Църквата има ред. Има Пръв (Вселенски Патриарх – Бел. прев.), който има решаваща роля и не е някаква козметична притурка.
Когато през месец септември 2018 г. Папата и Патриархът на Александрия посети Украйна, в онзи момент все още Вселенският Патриарх не е беше възстановил в каноничност схизматичните групи, а тогава каноничната Църква е била тази, представлявана от Онуфрий. Тогава в какво двуличие (лицемерие – Бел. прев.) го обвинявате? От октомври 2018 г. паралелно с възстановяването в каноничност на схизматиците се случи и друг църковен акт, който изглежда, че не сте разбрали. Тогава беше отменена Патриаршеската Грамота на Вселенския Патриарх Дионисий IV като по този начин Киевският район изгуби каквато и да е църковна връзка на зависимост от Москва, където духът на Патриаршеската грамота е подправен като се смята, че Киев е предоставен на Москва. Вместо да Ви зарадва възстановяването в каноничност на Вашите братя, Вие показвате отвращението си по най-лошия начин. Това не е единствената Църква, която е възстановена в каноничност по този начин (Примери: Руската Църква, Сръбската Църква, Българската Църква, Чешката Църква, Задграничната Руска Църква и др. – Бел. прев.). Просто те влязоха в Тялото на Църквата.
След два месеца беше Обединителният събор (15.12.2019 г. – Бел. прев.), където както и държавата, така и много, страшно много хора, клирици и не само поискаха автокефалия. Единственият, който може да предоставя този вид автокефалия, е Вселенският Патриарх. Автокефалии, като тези на Пентархията, дава само Вселенски Събор. Вселенският Патриарх Ви покани, ако не греша. Можехте да отидете и да кажете, ние сме 90 Епископи, не сме съгласни, не искаме или гласуваме за този Предстоятел. Вие сте заслепени от егоизма.
Обвинявате „Съдията на Вселената (Александрийския Патриарх – Бел. прев.)“, че е взел решение насила или от нужда, понеже решението му е със същото достойнство, като тези на неговите предшественици. Обвинявате го за предателство – Вие, които не уважихте Вселенския Престол, който ви е дал Православието и Църквата. Обвинявате Негово Блаженство, че е наскърбил Свети Серафим Саровски. Ако днес този Светец беше до Вас от плът и кръв, какво ли би казал за Вашите „постижения“? Не би познал Киевско–Печорската Лавра, където вътре в раките е Христос, в нишите по земята е Христос, но отвън, в сърцата, в материала и във всичко останало е златото! Споменавате за Свети Свещеномъченик Григорий V­ (а не за II) – Вселенският Патриарх, който носеше на плещите си болката на своето паство. И този герой не се поколебахте да експлоатирате!
Моля Ви братски да оттеглите ругатните си срещу тези личности, понеже им вредите, но и вредите на себе си, който сте използван за прикриване на лъжи и клевети. Като Йерарх на Второпрестолната Патриаршия на Изтока Ви увещавам с любов да се покаете и да прочетете църковната история, да прочете какво е правила някога Църквата, как е приемала завърналите се от схизма или ерес, да видите в действителност света, освободени от Вашия русизъм, да изпросите милостта Божия, да се върнете към Истината. Дотогава задръжте за себе си тези опозоряващи квалификации и не ги отправяйте към човека на любовта, на жертвата, на мисионерството – Патриархът на Александрия и на цяла Африка г-н г-н Теодор II.
Високопреосвещени,
Ще почерпя вдъхновение от последния параграф на Вашето писмо към Александрийския Патриарх, където пишете дословно: „Не трябва да забравяме и факта, че всеки от нас ще застане на съдебната скамейка на Божия съд, имайки предвид, че нито кръвта на мъченичеството няма да измие греха на схизмата.“ Бих Ви попитал с голямо уважение към Вашето Архиерейство и отговорност пред Бога, като Епископ на Неговата Църква за душите, които е поверил под Вашия омофор: „Какво ще измие нашия грях като Пастири на Църквата, след като не даваме дори и собствената си кръв, за да се излекува раната на схизмата?“
Бъдете подражатели и Вие – първо на Вселенския Патриарх, както и на Предстоятелите, които не се поколебаха да се жертват като бъдат (на)ранени в ребрата си, за да спечелят хиляди души…
„Като пеликан,
о Ти Боже наранен в ребрата,
Своите деца умрели днеска съживи,
като им преля живителни струи!“ (Втора статия от Надгробен плач)
С уважение
 
+ Митрополит на Нигерия Александър
Източник: ΦΩΣ ΦΑΝΑΡΙΟΥ & Ρωμαλέω Φρονήματι
* Много руски, русофилски сайтове и блогове, както и канонично неграмотни богослови пишат, че Нигерийският Митрополит Александър е изпратил писмо до „Одеския“ Митрополит Агатангел. Това не е вярно. Той много ясно е написал до кого е адресирал своето писмо: до Митрополита в Одеса и в Измаил г-н Агатангел. С други думи до руския Митрополит, който се намира в тези градове. Той не може да бъде Одески, защото не е епископ в каноничната автокефална Църква в Украйна с Предстоятел Киевски Митрополит Епифаний. Митрополитът на Одеса е г-н Павел, който носи титула Одески и Балтски Епископ Павел.

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal