Руският Митрополит Онуфрий заплашва Архиепископ Йероним с прекъсване на общението

 Първата реакция от руска страна

Пише Антонис Триандафиллу
Превод: Йордан Георгиев

Руската Църква в Украйна изрази своето остро безпокойство за решението на Еладската Църква да признае автокефалията на Православната Църква на Украйна.

Отделът за външни църковни отношения преди няколко часа след публикуване съдържанието на отговора на мирното писмо на Архиепсикопа на Атина г-н Йероним IIдо Киевския Митрополит г-н Епифаний (виж Атинският Архиепископ Йероним II отговори на мирното писмо на Киевския Митрополит Епифаний), характеризира решението на Атина като забиване на нож в гърба на «каноничната Украинска Православна Църква» (Руската Православна Църква в Украйна „РПЦвУ“– Бел. прев.) От страна на Митрополит Онуфрий се изразява съжаление за това решение, твърдейки че признаването на Атина «противоречи» на Свещените Канони и традиции на Църквата [1], което е сериозна грешка, която не само «вреди» на Православието в Украйна, но и на всеправославното единство. [2]

РПЦвУ на Митрополит Онуфрий обвинява Еладската Църква, че поради етнофилетиски причини се е съгласувала напълно с «погрешните действия» на Вселенската Патриаршия в пълно противоречие на интересите на «Православието» (има предвид руските имперски интереси – Бел. прев.).

Митрополит Онуфрий заедно с неговите епископи заплашват, че ще прекъснат общението си с Еладската Църква, твърдейки че «крайното решение за възможното по-нататъшно участие в евхаристийното общение с клирици на Еладската Църква ще бъде взето от Светия Синод на РПЦвУ».

Тук може да видите цялото заявление на украински език: www.news.church.ua

Източник: ΟΡΘΟΔΟΞΙΑINFO

[1] Това се казва от тези, които от XVI век насам поголовно нарушават Свещените Канони и узурпират църковни диоцези (пример: Киевска Митрополия, Молдавия, Грузинска Патриаршия) – Бел. прев.

[2] Τака от РПЦ не могат да разберат, че Православната Църква е ЕДНА, а не 15 отделни и независими протестантски „църкви“, както и че има само Православно единство, а не всеправославно единство. Това показва пълна неграмотност по отношение на Свещените Канони, вследствие на протестантската еклисиология на Московската Патриаршия от 16 век насам – Бел. прев.

Коментар: Йордан Георгиев

Важно е да напомним на Митрополит Онуфрий, че Православната Църква не е протестантска. Второ, неговата църковна структура в диоцеза на Православната Църква на Украйна е автономна църква към Московската Патриаршия, следователно тази автономна Църква не може да прекъсва общението с Автокефална Църква, защото е част от друга Автокефална Църква, която може да реши това (в случая Светия Синод на Московската Патриаршия). Трето, недопустимо е да се заплашва с прекъсване на евхаристийното общение, ако не се изпълнят заплахите от страна на руснаците.

От  Доксология БГ имаме няколко въпроса към руския Митрополит в Украйна г-н Онуфрий:

1.  Защо не осъдихте действията на Русия и руските терористи, когато нахлуха в Източна Украйна и избиха хиляди невинни украинци?
2. Може ли Московският Патриарх г-н Кирил да посещава Украйна и защо дори по-голямата част от вашия клир и миряни не го желае? Тогава на кого е Патриарх?
3. Вие като руски Митрополит в Украйна, който противоканонично се самонарича „Митрополит Киевски“ отидохте ли на помена за украинците, които са убити от руските терористи?
4. Защо не благословихте украинските военни в борбата им за отстояване независимостта на Украйна? Нали казвате, че сте “Киевски Митрополит“ и сте представител на „Украинската Православна Църква“?
5. Поставихте ли венец на паметника на Голодомор [3], както направи завчера Киевският Митрополит Епифаний, когато беше във Вашингтон?
6.   Защо не може да разберете, че след толкова жестокости, ужаси и кървища украинците масово бягат от РПЦвУ?
7. Ако в действителност, както твърдите, че руско-украинските отношения са братски, православни и честни, защо възпрепятствахме от 1992 г. получаването на Томоса за Автокефалия от Вселенската Патриаршия, на чието писмо до Вселенския Патриарх стои и Вашият подпис, който изведнъж под руски натиск оттеглихте и запяхте друга песен?
8. Защо подарихте епархиите в Крим, който не Ви принадлежат съгласно Свещените Канони на директно управление на Московската Патриаршия?
9. Защо не протестирахте за незаконното окупиране на Таврическия п-ов (Крим) и присъединяването му към Руската Федерация?                               


   [3] Гладомор/Holodomor или на украински език Голодоморе масов глад в Съветска Украйна през 1932–1933 г. Смятан е за една от най-тежките национални катастрофи в украинската история, като жертвите по различни оценки са няколко милиона души. Гладът е предизвикан от политиката на съветското правителство начело с Йосиф Сталин

Гладомор – специален възпоменателен пощенски печат 22 ноември 2008, Луганск. Гладът през 1932 – 1933 засяга не само Украйна, но и други области в Съветския съюз, но терминът Гладомор се използва специално за областите, населени с етнически украинци, където гладът е най-силен. Той понякога е наричан  Украински геноцид  или Украински холокост, което предполага, че е умишлено организиран от властите, за да засегне украинската нация.  Макар че историците все още спорят дали политиката, довела до Гладомор попада под юридическото определение на геноцид, много правителства официално са го признали за такъв.

Рафаел Лемкин, създателят на термина геноцид, е един от ораторите на манифестацията в памет на 20-годишнината от глада на американци от украински произход през 1953.  Днес правителствата или парламентите на 26 страни са признали глада от 1932 – 1933 за акт на геноцид. Сред тях са: Украйна, Австралия, Андора, Аржентина, Ватикана, Бразилия, Грузия, Еквадор, Естония, Испания, Италия, Канада, Колумбия, Латвия, Литва, Мексико, Парагвай, Перу, Полша, Словакия, САЩ, Унгария, Чехия и Чили.

    На 23 октомври  2008 г. Европейският парламент приема резолюция, признаваща Гладомора за престъпление срещу човечеството (геноцид). Въпреки това Гладоморът остава спорна тема в научните среди в терминологично отношение. Но за всичко останало всички са съгласни, че това е масово убийство от глад на руснаците спрямо украинците. Това украинците и досега помнят.

    Много историци смятат, че гладът от 1932 – 1933 е изкуствено предизвикано масово убийство, ако не и геноцид, извършено като част от програмата на Йосиф Сталин за колективизация.  

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal