Как трябва да упражняваме своя ум, за да не боледува от незнание


Автор: Свети Никодим Светогорец

Ако съмнението в себе си и надеждата на Бога, които са толкова необходими за нашия стремеж към духовно съвършенство, останат в нас сами, ние не само няма да напреднем, а напротив – ще се провалим в още по-голямо зло. Затова заедно с тях е необходимо да извършваме и особени духовни упражнения.

В числото на тия упражнения на първо място са упражненията на ума и волята .

Умът трябва да бъде избавен и пазен от незнанието, толкова враждебно на него, понеже то, омрачавайки го, не му дава да знае истината – предмет и цел на стремежите му. Затова той трябва да се упражнява, да бъде светъл и чист и да може добре да различава какво ни е потребно, за да очистим душата от страстите и да я украсим с добродетели.

Такава светлост на ума можем да достигнем по два начина: първият и по-необходимият е молитвата, чрез която трябва да умоляваме Светия Дух да благоволи да излее божествена светлина в нашите сърца: това Той сигурно и ще направи ако ние наистина търсим само Бога, ако искрено се стремим да вършим всичко по Неговата воля, и ако във всяко дело с готовност се подчиняваме на съвета на нашите опитни духовни отци и нищо не правим, без да се допитваме до тях.

Вторият начин на упражняване на ума е постоянното разглеждане на нещата и тяхното задълбочено опознаване, за да разберем кои от тях са добри и кои лоши; не така както ги преценява чувството, но както ги преценява здравият разум и Светият Дух, или истинското слово на Боговдъхновените Писания и на духоносните отци и учители на Църквата.

Именно, че почестите, удоволствията и богатствата на света често са суета и смърт за душата; че укорите в живота ни доставят истинска слава, а неговите скърби – радост; че прощаването на нашите врагове и правенето на добро за тях е истинско великодушие, една от великите черти на богоподобието; че по-голяма сила и власт има онзи, който може да управлява себе си, отколкото онзи, който управлява целия свят; че доброволното послушание е действие, в което има повече мъжество и твърдост на духа, отколкото да подчиниш велики царе и да им заповядваш; че смиреното самопознаване трябва да се предпочита пред всички други най-високи знания, че да победиш и да умъртвиш своите лоши наклонности и похоти, колкото и незначителни и да са те, заслужава по-голяма похвала, отколкото превземането на крепости, разбиването на силни, добре въоръжени войски, отколкото даже правенето на чудеса и възкресяването на умрели.

Източник: Свети Никодим Светогорец. Стремеж към съвършенство. Изд. „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2004.


DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal