За пазене на ума от безполезно многознание и празна любознателност


Автор: Свети Никодим Светогорец

Както е необходимо да пазим ума от незнание, така също е необходимо да го пазим и от противоположното на незнанието – многознанието и любопитството. Защото, щом го напълним с множество знания, представи и мисли, без да изключваме и суетни, непотребни и вредни такива, ние ще го направим безсилен и той не ще може вече добре да разбира какво е нужно за нашето истинско самоизправяне и съвършенство. Ето защо е необходимо така да се държиш при опознаването на земните неща, понякога позволени, но не необходими, като че ли си вече умрял. И като съсредоточаваш своя ум вътре в себе си, да го освобождаваш от мисли за неща относително полезни.

Всяко друго разследване и разузнаване е рожба и храна на самолюбието и гордостта. Това са примки и мрежи на дявола, който като вижда, че волята на онези, които внимават в духовния живот, е силна и яка, посяга да ги победи чрез такива любопитства, за да ги овладее. За тази цел той обикновено влага в тях високи мисли, тънки и учудващи, особено за такива хора, които са остроумни и бързи да изказват високоумието си. И те, като се увличат от удоволствието да имат и разглеждат такива високи мисли, забравят да пазят чистотата на своето сърце и да внимават за смиреното мислене за себе си. И по този начин, като се оплитат в примките на гордостта и самомнението, си правят идол от своя ум, а по тази причина, малко по малко, сами не забелязвайки това, достигат дотам, че нямат повече нужда от съвет и вразумяване от други, понеже са навикнали при всяка нужда да прибягват към идола на собственото си разбиране и съждение.

Това е работа, крайно опасна и мъчно поддаваща се на лекуване. Гордостта на ума е много по-опасна от гордостта на волята. Защото гордостта на волята, бидейки явна за ума, може някой път лесно да се излекува от него, като бъде поставена на мястото си. Но умът, когато самонадеяно се утвърди в мисълта, че неговите собствени съждения са по-добри от всички други, от кого тогава може да бъде излекуван? Може ли да послуша някого, когато е уверен, че съжденията на всички други са толкова добри, както неговите собствени? Когато това око на душата – умът, с чиято помощ човек може да узнава и поправя гордостта на волята, сам е заслепен от гордостта и остава неизлекуван, кой тогава ще излекува и волята? Тогава вътре всичко се разстройва, и то така, че няма къде и от кого да се сложи пластир, т.е. да се почне лекуване. Затова е необходимо колкото е възможно по-бързо да се съпротивляваш на тази пагубна гордост на ума, преди тя да е преминала до мозъка на твоите кости. Съпротивявай се, обуздавай бързината на своя ум и покорно подчинявай своето мнение на мнението на другите. Бъди безумен от обич към Бога, ако искаш да бъдеш по-премъдър от Соломон. Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър (1 Кор. 3:18).

Източник: Свети Никодим Светогорец. Стремеж към съвършенство. Изд. „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2004.


DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal