Благослови враговете ми, Господи!

                                 

Автор: Свети Николай Жички (Велимирович)

Благослови враговете ми, Господи! И аз ги благославям, а не ги проклинам.

Враговете ми ме тласнаха към Твоите обятия повече, отколкото приятелите. Приятелите ми ме привързваха към земята, а враговете ме откъсваха от земята и разрушаваха всички мои надежди за земното. Те ме направиха странник в земните царства и непотребен жител на земята.

И както преследваният звяр си намира по-сигурно прибежище от непреследвания, тъй и аз, погнат от враговете си, си намерих най-сигурното прибежище, като се скрих под Твоя шатър, дето ни приятели, ни врагове не могат погуби душата ми. Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам. Те вместо мене изповядваха греховете ми пред света. Те ме бичуваха, когато аз удържах ръката си да не се бичувам сам. Те ме измъчваха, когато аз бягах от мъките. Ругаеха ме, когато сам себе си ласкаех. Заплюваха ме, когато сам със себе си се гордеех.

Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам. Когато се показвах мъдър, те ме зовяха луд. Показвах ли се силен, присмиваха ми се като на дребосък. Когато исках да предвождам човеците, те ме изблъскваха най-отзад. Когато се втурвах да се обогатя, връщаха ме с желязна ръка. Когато мислех мирно да си поспя, пробуждаха ме от съня. Когато си зидах дом за дълъг и спокоен живот, те го срутваха и ме изгонваха навън. Наистина, враговете ми ме откъснаха от света и протегнаха ръцете ми към Твоя скут.

Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам. Благослови ги и умножи ги, умножи ги и още повече ги настърви против мен, та моето бягство към Тебе да стане необратимо. Надеждата ми към човеци да се разкъса изцяло като паяжина. Да зацари в моята душа смирението. Сърцето ми да стане гроб за двамата мои зли близнака – гордостта и гнева, та всички мои блага да събера на небето. Ах, веднъж да се отърва от самоизмамата, която и ме заплете в страшната мрежа на измамния живот. Враговете ми ме научиха да знам, а това малцина знаят, че на света човек няма други врагове, освен самия себе си. Враговете си мрази само оня, който не знае, че са му не врагове, а сурови приятели. Наистина, трудно ми е да кажа кой ми е сторил повече добро и кой повече зло на тоя свят – приятелите или враговете. Затуй благослови, Господи, и приятелите, и враговете ми. Робът кълне враговете, понеже не знае. А синът ги благославя, понеже знае. Знае синът, че враговете не могат се докосна до живота му. Затуй свободно крачи между тях и се моли Богу за тях.

Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам“.

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal