Начало » Разни » Духовни поучения » За надеждата в Бога и увереността в Неговата воля и помощ

За надеждата в Бога и увереността в Неговата воля и помощ


Автор: Свети Никодим Светогорец

Макар в нашия стремеж към съвършенство да е толкова необходимо, както казахме, да отхвърлим своята самонадеяност, често се случва така, че ако отхвърлим всякакво упование на себе си и се отчаем от себе си, без да сме потърсили опора, или веднага ще изоставим своя стремеж нагоре, или напълно ще бъдем победени и взети в плен от нашите страсти. Ето защо, заедно с освобождаване от чувството на самонадеяност, ни е необходимо да внедрим в сърцето си пълна надежда на Бога и пълна увереност в Него. Необходимо е да почувстваме от цялото си сърце, че за нас няма друг, на когото да се надяваме, освен на Единия Бог, и че само от Него можем да очакваме добро, помощ и победа. Така както от нас такива, каквито сме, не очакваме нещо друго, освен препъвания и падения, заради което и вече не бива да бъдем самонадеяни, така обратно – от Бога ние ще получим всяка победа, щом като въоръжим сърцето си с жива надежда в Него и с пълна увереност за получаване на помощ от Него, според псаломското свидетелство: Нему се уповаваше сърцето ми, и Той ми помогна (Пс. 27:7).

За да се утвърдим в тази надежда и чрез нея да получим помощ ще ни помогнат следните мисли:

а) Ние търсим помощ от Бога, Който, като всемогъщ, може да направи всичко, каквото поиска; значи и на нас може да помогне.

б) Търсим я от Бога, Който, като всезнаещ и премъдър, знае всичко най-добре; значи напълно знае и онова, което подхожда за спасението на всеки един от нас.

в) Ние търсим такава помощ от Бога, Който, като безкрайно благ, с неизказана обич стои при нас, винаги имайки желание и готовност, всеки час и всяка минута, да ни подкрепи, за да спечелим победа в духовната борба, която става в нас веднага щом прибегнем в прегръдките Му с твърда надежда.

Допустимо ли е, Добрият наш Пастир, Който три години е ходил, търсейки загубената овца, ходил по пътеки толкова мъчни и трънливи, че е пролял кръвта Си и е отдал живота Си, и сега, когато тази овца върви подире Му, с любов се обръща към Него и с надежда Го вика за помощ, Той да не обърне Своите очи към нея, да не я вземе на Своите божествени рамене и като я донесе при сонма на небесните ангели, да не устрои с тях празнично тържество по този случай? Ако нашият Бог не престава да търси с голямо внимание и любов, за да намери, подобно на евангелската драхма, слепия и глухия грешник, как е възможно да се допусне Той да го остави сега, когато този грешник, като загубена овца, вика и зове своя Пастир? И кой би повярвал някога, че Бог, Който непрекъснато хлопа на вратата на сърцето на човека, искайки да влезе вътре и да вечеря с него, според думите на Откровението (гл. 3:20), като му предаде Своите дарове, че именно Същият Бог, когато човекът Му открива своето сърце и Го призовава, ще остане глух и ням да пожелае да дойде при него?

г) Най-после, четвъртият начин за оживяване на твърдата надежда в Бога и за привличане на Неговата бърза помощ е припомнянето на всички онези случаи на бърза помощ от Бога, описани в Божественото Писание. Тези толкова многобройни случаи най-ясно ни потвърждават, че никой от уповаващите се на Бога никога не е бил оставен посрамен или без помощ. Погледнете на древните родове и вижте: кой е вярвал Господу, и е бил посрамен? (Сир. 2:10).

Като се въоръжиш с тези четири духовни оръжия, брате мой, бодро и мъжествено поддържай своя стремеж към съвършенство с пълна увереност, че ще успееш. Защото чрез тях ти напълно ще придобиеш съвършена надежда на Бога, а тази надежда непрекъснато ще привлича към тебе Божията помощ и ще ти дава всепобеждаваща сила. Едното и другото накрая дълбоко ще вкорени в тебе пълното ненадяване на себе си. И в тази глава аз не пропускам случай да ти напомня за това ненадяване, защото не знам на кого и кога не би имало нужда да се напомня за това. Така дълбоко се е вкоренило и така силно се е свързало с нас това самонадценяване, че то винаги живее скришно в нашето сърце като някакво тънко и незабелязано движение, даже и тогава, когато сме уверени, че не се надяваме на себе си, а сме изпълнени само с надежда на Единия Бог. За да избягваш такова сърдечно самомнение и да действаш без всякакво надяване на себе си, а само с уповаване на Бога, всеки път настройвай себе си така, че съзнанието и чувството за твоята слабост да предшества съзерцаването на Божието всемогъщество, а едното и другото да предшестват всяко твое дело.

Източник: Свети Никодим Светогорец. Стремеж към съвършенство. Изд. „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2004.


Support Doxologia Infonews to continue receiving quality church, religious news

Donate to Doxologia Infonews. Your support is invaluable to us. Thank you!

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46BPBI88984030687601

or through PayPal